На 14 юни в галерия „Райко Алексиев” на СБХ се откри изложба, посветена на паметта на Светлин Русев, организирана от негови ученици, колеги и приятели. На тази дата всяка година той отбелязваше рождения си ден със своя изложба. В сегашната изложба са включени някои от знаковите му произведения от различни периоди на творчеството му, както и текстове от и за него. Публикуваме част от тях.
К
Месианството ми е чуждо като понятие. По-скоро винаги съм имал усещането, че трябва нещо да се свърши – това е работа, която трябва по някакъв определен начин да се свърши. А тя беше свързана с противоречия, с битки, с доказване, бих казал, с програма, която трябва да наложиш.
–
Аз може да чувствам вина за всичко, което не съм направил. Но илюзиите… много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха. Други времето ги срина по доста груб начин. Ако има нещо, с което сега бих се хванал и бих правил, това е нещо, за което аз отговарям от начало до край. Ние градихме много кули на истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето, и хората сринаха и отрекоха.
–
При нас така са сложени нещата за хубаво и за лошо, че като се завърти някой вятър, отвява всичко, което е направено… Ако погледнем към историята, в развитието ни сякаш има някаква обреченост, карма, която непрекъснато плащаме. След 9 септември много неща бяха унищожени и ликвидирани. После, когато нещо се изгради и част от културата ни успя да стъпи на краката си, мина друга буря и ги отвя. Сега, след 10 ноември, какво стана? Сринахме всичко, отказахме се от всичко. След още десетина години преход започваме да се връщаме към неща, които бяха създадени. Защо, вместо да следваме едно нормално развитие, ние следваме винаги духа на отрицанието?
–
Сложна е човешката природа. Дълбоко в човешката душа витаят бездните на мрака и сияйните върхове на светлината. Човек е преди всичко добър и благороден и едновременно с това толкова разрушителни стихии носи със себе си, които могат да пометат установени с векове добродетели. Коя струна ще засегне художникът – тази, която ще изпълни пространството с духовна светлина, или другата – на разрухата и унищожаването? Кой път ще избере художникът в себе си? Този на изпитанията и отговорността или другия – на радостта и самодоволството? Откъде ще тръгне художникът – от собствената отговорност или от задълженията на другите? Въпросите следват един след друг – кой от кой по-сложни и по-трудни. А отговорите? Уви, отговорите са в нас!
–
Не мога да си представя да правиш изкуство, както ти го мислиш, ако не се чувстваш свободен! Разбира се, има ограничения – обществени, битови, семейни, да кажем политически, но свободата е нещо по-голямо, по-същностно и по-независимо от тези неща. Имал съм моменти на съмнения заради времето, в което живеехме. Как ще се посрещне поведението ми, дали нещо не трябва да променя… Лошото е, когато някой си въобрази, че йерархията на властта може да има нещо общо с духовната йерархия и почне да разпределя нещата от тази позиция. Това се правеше, пък и сега продължава да се прави – от позицията на властта, от йерархията на властта да определяш правилата.
–
Свободата… Тя е най-спекулативната тема, която се върти не само в нашите среди и в нашето общество, но изобщо в света. Коя свобода? Тая, която носиш в себе си, вътрешната свобода, или външната свобода? Икономическата принуда ли или политическата? Или друга принуда, която е по-съществена?… Един от учителите беше казал: “Само този, който не е минал през дисциплината на духа, само той не знае всъщност колко е сурова свободата.”
Светлин Русев
Три минути мълчание
Картините на Светлин Русев по особен начин действат на въображението ми. Художникът изследва и се движи едва ли не в границите на невъзможното, като търси преди всичко и навсякъде духовността. Дори трудно бих нарекъл неговите творби картини. За мен това са по-скоро зони на тишината, те самите излъчват тишина, превърнати са в инструменти на тишината. Някои от тях сравнявам с трите минути мълчание, приети в световното корабоплаване… когато право да даде сигнал за помощ има единствено кораб, изпаднал в бедствено положение.
–
Мисля, че художникът е притихнал в картините си, обърнат едновременно към всички посоки на света, ослушва се и чака да долови и най-малкия трепет на тревога, и най-далечните човешки призивни за помощ…
–
Обърнете внимание, когато застанете пред картините и се загледате в лицата, колко замислени и тихи са всички те и как всеки един е на прага на някакво очакване, на самия предел. Защо Светлин Русев избира тишината или защо я предпочита?
Той не рисува рая, защото там се кади много тамян, непрекъснато се носят псалмопения и вее скука. Нито рисува ада, защото там постоянно има някакъв шум и бъркотия…
–
Той потърси човека в тишината, за да го издигне по този начин по-високо от делничната гълчава. Дори тичащият човек с огъня тича в едно особено напрегнато мълчание. Прометеево тичане в една съвременност, изпълнена с напрегната тишина!
Йордан Радичков
