7 450 изложители. 104 държави. 302 267 посетители.
Въпреки ежегодните статистики, въпреки прочетените статии, въпреки разговорите през годините с различни негови посетители и подробните им разкази, все пак не можех да си представя мащаба на Панаира на книгата във Франкфурт, преди да го посетя лично.
За първи път научих за него, когато започнах да следвам Книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет. В първи курс имахме дисциплина „Увод в книгоиздаването“, водена от Гриша Атанасов. Бяхме току-що приети, любопитни и ентусиазирани, а той ни каза, че Панаирът на книгата във Франкфурт е най-голямото и значимо събитие в тази област. Че е един от онези форуми, които човек рано или късно просто трябва да види, ако се занимава професионално с книги.
Тази година тръгнах към Франкфурт като представител на българско издателство, със списък срещи и с голямото си любопитство, трупано през годините. Панаирът е професионален форум, на който да проучиш тенденциите, да се срещнеш с международни партньори и да обсъдиш перспективни заглавия за издаване в собствената си държава.
Разположен е в няколко съседни палати, а изложителите са разпределени на щандове по националности и езици. Например, англоезичната палата е на четири етажа и има представители на английски, американски, австралийски книгоиздателски и книготърговски асоциации, литературни агенции и издателства. Отделно са немската палата, както и палатата с националните щандове, сред които и България. Навсякъде те очакват каталози, усмихнати хора, готови да ти разкажат за книгите, които представят, както и кътове за предварително уговорени срещи.
Програмата бе много богата, а времето за посещението им – доста оскъдно. Сред темите бе все по-голямата роля на гиганти като Netflix в книжния пазар. Желанието на представителите на компанията беше да я покажат като партньор на книгоиздателите, популяризиращ книгите чрез техните екранизации. Винаги обаче остава опасението доколко съдържанието на Netflix изяжда времето за четене в полза на времето за гледане.
Особено внимание бе обърнато и на стрийминг платформите за аудиокниги като Storytel. След като „мишката“ все пак не „изяде“ „книжката“, дойде време за новата тревога на анализаторите – дали „слушалките“ няма да го направят. Но вместо да потъват в мрачни мисли, издателите търсят свой подход към ситуацията – как да използват новите формати, вместо да се боят от тях или просто да не ги забелязват, чак докато наистина не започнат да вредят на бизнеса им.
Потребителите на аудио книги в цял свят стават все повече – това важи и за България. Тепърва ще стане ясно доколко ще е стабилен този пазар в бъдеще, след като спре да бъде привличащата внимание новост. Тепърва ще се разбере и в чии ръце ще бъде. Засега шведската компания Storytel силово закупува права за издаване на аудиокниги и завзема все по-големи територии – тази тенденция вече ясно се усеща и у нас. Въпросът е дали аудио книгите ще се превърнат в допълнение или заместител на печатните книги. Дали просто ще увеличат броя на четящите хора или пък ще „откраднат“ и обсебят вниманието на традиционните читатели.
Разбира се, освен от издатели и литературни агенти, панаирът бе посетен и от немалко писатели. Почетен гост бе Норвегия и тя се отчете с цяло съзвездие от автори – Ю Несбьо, Ерленд Ло, Мая Лунде. Сред световноизвестните писатели, уважили международния форум, бяха и току-що получилата „Букър“ канадка Маргарет Атууд, носителят на „Пулицър“, американецът Колсън Уайтхед, британският автор на трилъри Робърт Харис, изключително популярната турска писателка Елиф Шафак, полската нобелистка Олга Токарчук, която говори за силата на литературата да обединява хората в свят, разделен от национални и политически граници. Кен Фолет публично зае позиция срещу Brexit и насърчи приятелството с Европа.
Организаторите на Панаира отбелязват, че никога досега не е имало толкова съпътстващи програми, срещи, дискусии, презентации, като повечето събития са били насочени към актуалните теми – Brexit, феминизъм, расизъм, климатични промени.
Традиционно панаирът във Франкфурт е насочен към индустрията. Тази година обаче за първи път бе напълно отворен и за външни посетители – читатели, които не се занимават професионално с книгоиздаване. Причината бе нарасналият интерес към четенето в Германия и желанието той да бъде отпразнуван и стимулиран. Все пак, книги не се продаваха на крайни потребители до уикенда – работните дни от седмицата бяха запазени само за бизнес разговори и сделки. Но някои любопитни читатели не издържаха до събота и още във вторник започнаха да обикалят щандовете и да посещават отворените събития.
Панаирът на книгата във Франкфурт винаги е бил и ще бъде място за бизнес. За следене на новините и изграждане и поддържане на връзки с партньори от целия свят. Но и място, на което осъзнаваш, че си част от една голяма общност – общността на хората, които се занимават с книги. Хората, които ги пишат, хората, които откриват авторите и им помагат да стигнат до читателите. Хората, които се грижат за книгата като медия и за обмена на идеи и знания.
Вида Делчева
