На 6 ноември т.г. в 19 ч. в Литературен клуб „Перото” голямата фламандска поетеса Мириам Ван хее ще представи книгата си „Там също пада светлина”, превод от нидерландски Боряна Кацарска (Издателство за поезия „ДА”, 2018). Родената през 1952 г. поетеса е член на белгийската Кралска академия за нидерландски език и литература. Преводът на български на избраните работи на Ван хее, както и нейното присъствие в София, са подкрепени от Фонда за фламандска литература (https://www.flandersliterature.be/)
– Какво означава за вас и вашата поезия времето? А тайната?
– Времето е универсум, в който се стремя да намеря своето място. Мисля, че трябва да изразя това в стиховете си, а именно какво е за мен да живея в това време, на това място. Пиша, за да разбера своето време (и себе си). Не искам да отправям послание, нито да казвам как би трябвало да бъде, а да се опитам да схвана и да опиша как е. От друга страна, времето е нещо изплъзващо се, толкова трудно е да го фиксираш. В много мои стихотворения се разкрива промяната с всичките й аспекти, временността на връзките и състоянията, които са ни скъпи, а заедно с това явления, като измяна, заплаха, раздяла и загуба, но също и очакване.
– Вашите стихотворения ви показват като сдържан човек. Смятате ли, че аскезата е пътят към повече добрина между хората?
– Мога да говоря само за себе си: писането ме поставя в състояние на концентрация, милост. При все това преживявам писането на стихове като задача, трябва да направя най-доброто, което мога, да извлека най-доброто от себе си. В даден момент виждаш свързаност, която преди не си забелязвал. Това може да те направи за миг щастлив, придава съдържание. Може би е като при музиката, не можеш да кажеш за какво става дума, но си докоснат от съчетанието на определени звуци; поезията работи по същия начин. Не пиша за читателя, но не и за забава, може би все пак, за да стана по-добра.
– Кои са по-трудните въпроси: тези, които задавате на самата себе си, или тези, с които се обръщате към читателя?
– Когато пиша, не мисля за читателя. При мен става дума за това да предам нещо възможно най-точно, една ситуация, една композиция, едно преживяване. Всъщност, през цялото време говоря на себе си, писането е вид процес на асоциативно мислене. Вярвам, че задачата ми е да забележа нещо, което другите още не виждат, да установя връзка, която не е очевидна, но освен това има и много съмнение и несигурност, поставям много въпроси и отговарям колебливо или пък руша предишни сигурности.
– Какво предлагат на читателите темите за дома във вашите стихотворения – и какво им носи темата за пътуването?
– „У дома” и „пътуване“ са елементи, които подхранват поезията ми, винаги трябва да съм преживяла нещо, преди да мога да пиша за него, в този смисъл поезията ми (също така, струва ми се, повечето поезия) не е фикция. Понякога двете понятия се явяват в едно стихотворение и, от една страна, се търси връзка между сигурността някъде (у дома), а от друга страна, свободата, приключението, но и изгнаничеството (пътуването), или може би по-добре: балансирам между неподвижност и напредване. Пътуването ме вдъхновява, най-вече защото тогава съм по-будна, отколкото у дома, и сетивата ми са „изострени“.
– Как отнасяте към настоящия исторически момент, в който изкуството е все по-малко цел и все повече средство?
– Наистина мисля, че – независимо дали си автор или читател – изкуството е повече средство, отколкото цел. Изкуството ни дава шанс да вникнем в света, в самите себе си. Задачата му е да поставя фундаментални въпроси, да влиза в разговор с другия…
– Пишете на нидерландски – малък или голям език е той, според мерките на съвременната литература и култура?
– Пиша на нидерландски. „Фламандският“ има отношение към идентичността, но родният ни език е нидерландският, това е и предмет в училище. Книгите ми са издават в Нидерландия, творчеството ми е част от нидерландската литература. Над двайсет милиона души говорят нидерландски и имам чувството, че литературата ни е богата. Най-вече поезията ни се цени извън Фландрия и Нидерландия, обикновено сме добре представени на литературните фестивали в чужбина.
– Превеждали сте Ахматова, Манделщам и Бродски – има ли руско(-еврейски) подводни течения в смисъла на вашето изкуство. Или лирическата ви самота остава невредима?
– Не съм професионален преводач, но, разбира се, когато човек превежда, чете по различен начин. Запознанството с руската литература ме обогати много – както за света на собствените ми преживявания, така и за стихотворенията ми (чувствам се привилегирована в сравнение с многото автори, които са нидерландисти). Високо ценя поезията на Манделщам, Ахматова, Бродски, но не мисля, че моята поезия е повлияна от това, защото поезията се прави от езика, а руският и нидерландският се различават основно. Никога не бих могла да пиша на друг език освен на нидерландски, което не означава, че от време на време не „крада“ от други автори, но не обезателно руски.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод от нидерландски Боряна Кацарска
