На 24 октомври т.г. отбелязахме 90 години от рождението на Йордан Радичков. По този повод много театрални сцени в столицата си припомниха неговото творчество. Столичният куклен театър почете годишнината с работилница и празнично представление на „Ние, врабчетата“ на режисьорката Катя Петрова.

Разговор с Катя Петрова

– Защо Радичков е важен за децата?

– Те трябва да познават неподражаемите майстори на словото. От Радичков черпят вдъхновение малки и големи. С творчеството си той даде ключ към националните ни особености – не само към външните белези, а преди всичко към духа. Показа как да запазим и съхраним идентичността си. Когато говори за недостатъците на героите си, той го прави с любов и усмивка. Никога не сочи с пръст. Нестандартен, самобитен писател, за когото правилата нямат значение. Той има свои правила. Сам любопитен като дете, Радичков боготвори децата и казва, че те са „ангелите на света, затова трябва да ги пазим и да се грижим за тях“.

– Какво, според вас, у врабчетата най-ясно общува с децата?

– Проблемът за раждането, уроците по летене и мечтите. Но и самият език на спектакъла. Той е решен като игрови театър. Куклите са създадени по рисунките на Радичков (художник е Кольо Карамфилов). Те са импровизирани и представляват парче плат и чатал за прашка, с която хората замерят птиците. Могат да се превръщат в какво ли не – музикален инструмент, чаша за пиене, знаменце, самолет и т. н. Спектакълът е предназначен за деца над 8 години и възрастни – тоест, това е семеен театър. Не бива да подценяваме децата. Те до голяма степен разбират проблемите на възрастните. Трябва да ги запознаваме от малки с действителността. А и последните изследвания на ЮНЕСКО сочат, че децата не са подготвени за реалния живот…

– Защо избрахте да представите именно Радичков?

– Радичков е една от тези вселени, в които се оглежда времето. Искаше ми се с актьорите да направя духовна експедиция. Да дадем на децата възможност чрез спектакъла да се посмеят на врабчетата, но и на себе си, да се наслаждават на играта и да общуват с изпълнителите. Не е случаен фактът, че спектакълът се играе вече тридесет години. А в Столичния куклен театър той кацна преди 17 години. Пътувал е многократно в Европа, има много международни награди и всичко това се дължи на провокативния текст на Радичков. Самият той обичаше този спектакъл и казваше, че е същият текст, „разказан с други ноти“.

– Произведенията на Радичков няколкократно бяха премахвани и добавяни в учебната програма…

– Това е пълен абсурд!

– Различни персонажи ли са врабчетата или представят различни етапи от човешкия живот. И кое е любимото ви врабче?

– Те са различни персонажи, но едновременно с това представят различни житейски етапи. Любимото ми врабче е Запетайчо. Този герой не участва в моя спектакъл, но е доста сходен с Чир – най-летящото врабче.

– Кой момент от повестта „Ние, врабчетата“ е оставил най-силен отпечатък у вас?

– „Птичата перушина, която ще се върне по нишката на спомена“ и ще ни напомни за кристалната чистота на детството.

– Защо от летци се превръщаме в пешеходци в преследване на мечтите?

– Нашите герои слизат на земята, за да станат част от консуматорското общество, в което започват да трупат излишества. Те искат всичко, което им предлага Европа… или Американската мечта. Създават свой абсурден свят от илюзии, ластични дъвки, бамбашка трохи, ластични булеварди, ластични кадилаци, ластични пирамиди. Мечтаят да се прочуят…

– Кое е любимото ви произведение на Радичков?

– „Ние, врабчетата“, разказа за верблюда, „Бомбето“… Обичам до безкрай да чета Радичковите текстове.

Въпросите зададе Люба Гъркова