Марис Янсонс (14 януари 1943, Рига – 30 ноември 2019, Петербург) бе един от най-успешните диригенти на нашето време. Диригентският му път сякаш бе предопределен в семейството. Баща му бе забележителният диригент на Ленинградската филхармония Арвид Янсонс и тази среда естествено оказва своето влияние.
Впечатляващата му диригентска кариера започва от Ленинградската филхармония, където е асистент-диригент. През 1979 година е назначен за музикален директор на филхармонията в Осло. На този пост той остава до 2000 година, като го съчетава с постоянни ангажименти като шеф на Питсбъргския симфоничен оркестър и постоянен гост-диригент на Лондонския симфоничен оркестър. Следват позициите на шеф-диригент на оркестър Концертгебау – Амстердам, и на Баварския радиооркестър. Договорът му с този състав изтичаше през 2024 година.
Янсонс бе изключително импулсивен и експресивен диригент, който работеше до пълно изчерпване. Скоростта и интензивността на неговия живот довеждат още през 1996 година до масивен инфаркт, който едва не го убива. Спасен е от лекарите. Но по-късно следват още няколко инфаркта, с които се справя и продължава да работи.
Имаше богат репертоар, но предпочиташе музиката на Бетовен, Рихард Щраус, Малер, Брукнер. Получава „Грами” за записа си на Тринайсета симфония от Шостакович. Носител е на много награди, радваше се на признанието на целия музикален свят.
Софийската концертна публика се срещна с Марис Янсонс заедно с Баварския радиооркестър през април 2009 година, когато в зала „България” се чу едно невероятно, наситено с типичен баварски хумор, изпълнение на сюитата „Кавалерът на розата”, подклаждано и насочвано от Янсонс с енергия и плам. Беше щастливо преживяване за всеки, свързан с класическата музикална култура.
А музикалният свят загуби един от най-възторжените и целенасочени диригенти, който допринесе за облика на много от големите оркестрови състави в Европа.
Поклон пред паметта му!
