Йежи Гедройч. „Автобиография за четири ръце”. Превод от полски Силвия Борисова. София: ИК “Колибри”, 2018. Цена 24 лв.
На 13 ноември в Литературен клуб “Перото” вестник “К” беше символичен домакин на представянето на автобиографията на Йежи Гедройч (1906-2000), митичния основател на Литературния институт и емигрантското списание “Култура” в Мезон-Лафит край Париж. Читателите вероятно помнят, че в един от прощалните броеве на вестник “Култура” публикувахме писмото на Гедройч “До читателите и приятелите” (вж. бр. 19/ 2018) – тогава чрез думите на Редактора заявихме езоповски и какво се случва със самите нас, в София. Ето: “Разбира се, може да не сте съгласни с нас по много въпроси, но се надяваме, че можете да оцените нашите добри намерения. Дори не винаги да сме прави, винаги провеждаме честна дискусия и не се срамуваме да си признаваме грешките. Според нас, активната позиция, дори някога да води до разлика в гледищата, може само да придаде смисъл на нашата емиграция.” Емиграцията, разбира се, може и да е вътрешна. И, по спомените ми, да живеем като в средата на 80-те. Но кой е Гедройч? Защо в биографията му на емблематична фигура от Студената война името на Валенса се споменава въз рядко? Защо в Показалеца на имената я няма Шимборска? Защото това е неговият живот, на Гедройч, а не на нобелистите Валенса и Шимборска. Още повече, това е само неговият публичен живот – частният е запазен единствено за близките. Зад перипетиите и свръхизобилието от имена, не винаги познати на българския читател, стои мечтата за “морална демокрация” в Полша и най-близките й съседки – Украйна, Белорус и Литва. Стои и подозрението към всяко раздуто его, към всяка персонална митология. Стои хаосът. Другото име на Редактора Гедройч е трезвата критическа дистанция. Ето пример. На въпроса как оценява “Солидарност”, през 1992 г. той казва: “Отрицателно. Това беше прекрасен подем на работническия свят и прогресивната интелигенция, който в голяма степен беше провален от еуфорията и надценяването на собствените възможности. Военното положение завари “Солидарност” напълно неподготвена, без подсигуряване непрекъснатостта на работата и изработване на линия на поведение и действие.(…) Днес е крайно време “Солидарност” да бъде пратена в архива, а не да се третира като счупен чадър, под който да се прикриват разни работи.” Искам да добавя и още един силен детайл – след първата публикация на автобиографията, Гедройч, вече герой и на много художествени произведения, получава от приятели и познати различни опровержения и уточнения. Той обаче не поправя текста майка, а прибавя “Допълнения, корекции, отговори”.
В представянето на “Автобиография за четири ръце” участие взеха проф. Боян Биолчев и Силвия Борисова, които разкриха кои са онези личностни характеристики на Гедройч, заради които в полската “Култура” избират да печатат Витолд Гомбрович, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Станислав Баранчак, Адам Загаевски, Лешек Колаковски, Славомир Мрожек… Гедройч решава ”Култура” да спре със смъртта му. А не някой самозван наследник да се прикрива под чужд чадър.
