Валентина Радинска. “Защото е студено”. Стихове. София: издателство “Захарий Стоянов”, 2018. Цена 15 лв.
Горещи стихотворения. Горестни стихотворения. В римите им бумти любов. И невъзможното вече присъствие на един човек. Колосалната му липса. Валентина Радинска вика в търсене на споделено мълчание, на тишина. Няма защо да привеждам доказателства за изпипаността на класическия стих – той наслагва нюанс след нюанс в преживяването на трагичното чувство за дълбоко екзистенциално измръзване, за скован от антропологически ледове свят… и неговото размразяване чрез думите, чрез ласката на поетическата истина. Много хубаво е да знаеш, че на света още е възможна такава любов, която изтрива границите между живота и смъртта, освобождава от граници тъкмо в изричането на липсата на Човека. “Където тайните прегръдки не личат -/ сърцето само сянката си хвърля…/ Поне това… За другото мълча./ От тук до любовта е само хвърлей.”
Венета Вълева.”Завинаги млада”. Избрани събрани стихове. Съставил Георги Янев. Библиотека “Възкресения” под редакцията на Марин Георгиев. София: “Литературен форум”, 2018. Цена 15 лв.
Този мъж не е герой, не е глупак, не е и луд./ Светът на този мъж е свят без моите съмнения./ Но вярвам: отговаря той за моя страх, за моя смут,/ за мене. А сега сменете думата мъж с думата живот. Не, твърде рано е. Да започнем така: на 17 години тя печели Голямата награда в първото издание на конкурса „Веселин Ханчев“. Годината е 1984. През късното лято на 1995 г. публикува единствената си приживе стихосбирка – „Странно“, и месец по-късно се самоубива в параклиса на старозагорската черква „Света Богородица“. Коя е Венета Вълева? Опитвам се да сглобя нейния мощен образ: при първия от многото скокове й се налага да ползва резервния парашут, участва в състезания по спортна стрелба, катери трудни върхове… Катери себе си. Стихотворенията й излъчват ожесточена воля. Безпощадна самовзискателност. Емоционална съпротива срещу бентовете на посредствеността. Съпротива срещу себе си, в крайна сметка, защото Венета Вълева постепенно започва да подценява своя безспорен талант. Той става напълно неуместен във времената на мутри и безизходица – въпреки любящите родители, съпруг и дъщери. Безработен талант. Искам да отбележа два момента от увода и приложенията на „Завинаги млада“: наблюденията на Марин Георгиев, според които в поезията на Венета женският бунт още е явление от висок порядък, за разлика от днес, както и тълкуването на Георги Янев, който вижда как за авторката Мъжът е равен на Живота… А Жената и Смъртта, по всичко изглежда, съвпадат. Надали на Венета Вълева й е било лесно да живее с такава мярка за чистота в онези мръсни години. Сдържана, свръхчувствителна, с неутолим копнеж по порядъчност, който е живецът и на стремителните й стихотворения, поетесата завинаги влиза в кръга на големите български (литературни) самоубийци, които само по този начин, поставени под огромния натиск на самите себе си, ни връщат към изконната стойност на живота. Живот, който пише постоянно, а не само едно-две неща на година.
