Джейн Остин. „Прекрасната Касандра”. Превод от английски Диана Симеонова. Илюстрации Вяра Бояджиева. София: издателство “Лист”, 2018. Цена 10, 98 лв.
Това не е Джейн Остин на “Разум и чувства” и “Гордост и предразсъдъци”, а Джейн на едва 12. Джейн, която пародира сантименталните романи на своето време: “После стигнала до една сладкарница, където изгълтала шест сладоледа, отказала да плати за тях, нокаутирала сладкаря и си тръгнала.” Това е четвърта глава на “Прекрасната Касандра”, няма повече. Другите 11 глави са същите. Прекрасната Касандра изобщо не е стока – когато няма с какво да плати на кочияша, тя слага шапчицата си на главата му – и избягва… Прочее, вероятно и самата Джейн Остин не е била особена стока, след като сестра й Касандра изгаря по-голямата част от изобилната им кореспонденция, за да не могат следите от затворената и егоистична писателка да повлияят гибелно на репутацията й. Да добавим, че майката на сестрите Остин също е Касандра… (Нека подскажа, че Джейн Остин има още три ювенилии – “Трите сестри”, “Любов и приятелство” и “История на Англия”, но колко още тайни шедьоври за деца, написани от прочути писатели за възрастни, се надяват на издателство “Лист” и неговите страхотни художници… Илюстрациите на Вяра Бояджиева за Остин са наистина шик.)
Жан Херш. “Вечното раждане на времето и други есета”. Превод от френски Лидия Денкова. София: издателство “Семантика”, 2018. Цена 12 лв.
Не съм философ – и не познавам “Философия на удивлението” на Жан Херш, преведена от Лидия Денкова за издателството на НБУ през 2013 г. Но заради философското изследване на проф. Денкова върху нежността, а и заради превода й на “Фрагменти на любовния дискурс” на Барт, знам, че нейните занимания са досежни на поезията. И съм нащрек. Всъщност, познавам Херш през Чеслав Милош – неговото стихотворение “Какво научих от Жана Херш”, преведено от Силвия Борисова в “Това”. Стихотворения по точки. 12 точки. Ето № 7: “Че порокът на интелектуалците от двайсети век беше baratin, тоест безотговорното дрънкане.” Както пише Ирена Груджинска- Грос, Жан Херш помага на Милош не само чрез своя категоричен антикомунизъм и презрението си към парижките моди, но и го насърчава да напише “Завоюването на властта”, която превежда на френски. Назидателен в стихотворението, Милош пази в тайна емоционалната си преданост към женевската философка. За него тя е свръх важна. Подозирам, че заради редове като този: “Ние можем да обичаме само онова, което е смъртно. Което можем да загубим. От което можем да бъдем разделени”. Философия ли е това? Или поезия? Не знам. Или думите на Жан Херш за празника на нула часа (тук съешавам две нейни есета): “В нула часа някои ще обвинят небесата и хората, казвайки, че светът е жесток и непоносим. Другите ще възхвалят великолепието на земята и напредъка на историята. И едните, и другите ще имат право, и едните, и другите ще сгрешат.” Тази малка книга вдишва и издишва тайни. Ще я сложа до книгите на философката Симон Вейл. Какво научих и аз от Жан Херш? – че изкуството стои по-високо от философията…Че лошата философия разваля изкуството.
