Иван Тутев. „От бездънната бездна. Дневник от затвора и Белене”. София: Рива, 2018. Цена 19 лв.
23 август 1951 г. Днес е двадесет и седмият рожден ден на Жоро. Не му изпратих честитка, защото нямам право на писмо. Не вярвам, че ще бъде много разочарован. Той твърде стриктно провежда моето указание да не идва на свиждане и да не ми пише. Не допущах това и затова съм все пак болезнено изненадан от такава продължителна студенина. Автор на записката от Централния затвор е Иван Тутев, тогава на 48 години. Въпросният Жоро е Георги Тутев, бъдещият голям композитор, който тогава “по нареждане на властта” се подписва като Иванов… Ако се доверим на автора на предговора и съставител на книгата, баща и син не се виждат от лятото на 1949-а до 1956-а, когато Иван Тутев излиза от затвора. Младият композитор е предупреден от Христо Радевски да спре да поддържа връзки с баща си. Междувременно националната награда за мир през 1953 г. е присъдена на Георги Тутев. Баща му го разбира от “Работническо дело”, докато е на остров Персин. И пише: … накрая така ме смазаха като човек и комунист, че бях невинно осъден като най-черен изменник на своята горещо любима родина, на която съм служил винаги вярно, с всички свои духовни и физически сили. Те прекъснаха учението на моя син в Москва и го върнаха в страната като “подозрителния” син на “изменник и предател”. Изпитвах страх за него дали ще издържи и ще има ли душевна сила. Записките в тази книга от Софийския централен затвор, от Коларовградския затвор, от Персин, от Пазарджишкия затвор… “От бездънната бездна” ми припомни мой разговор с Иван Тотоманов за превода му на “Труден маршрут” от лагеристката Евгения Гинзбург: “Няма да разказваме книгата, нека говорим за друго. За човека и живота му, за човека и Системата. Системата с главно С може да е Бог, може да е фашизъм, може да е комунизъм – или строителството на зрялото социалистическо общество. А животът е един и би трябвало да си е на човека. Питат ме: „Ама тя вярва ли в комунизма?“. Не само че вярва. Това е най-малкото.“ И Тутев е затворен по скалъпени обвинения в шпионаж и мащабно вредителство, когато започва разправата с Трайчо Костов. Влиза в затвора като хуманист-марксист, а след затвора преминава, по думите на сина му, на социалдемократически позиции – и така, до смъртта му през 1981 г. Какъв е животът му преди и след затвора? До 1941 г., бидейки секретар на консулството ни в Дюселдорф, всъщност осъществява връзките на ЦК на БРП(к) и Задграничното бюро на партията, а след 1944 работи в търговския отдел на ЦК и търговското министерство. След затвора основава българо-ливанската “Литекс банк” в Бейрут и е пръв неин председател… Но, и тук вече става интересно, пише стихове, одобрени от Гео Милев (заради атентата в “Св. Неделя” не са публикувани в книга); през 1929 г. прави български брой на сп. “Дер Щурм”… и скандализира София; запознава се в Берлин с Пикасо и Маяковски, Есенин и Еренбург… Съпругата Ерна, мост между съпруг и син, два пъти годишно е изнасяла записките му от затвора, скрити в непраното бельо. Непраното бельо на българската история.
