Валтер Бенямин. „Избрана проза”. Подбор, превод и бележки Емил Антонов. София: ИК „Гутенберг”, 2018. Цена 14 лв.
В разказа „Носната кърпичка” (1932) Бенямин поставя въпроса защо запада старото изкуство на разказване на истории. Неговата хипотеза е, че това се дължи на изчезването на отегчението: онзи, който не се отегчава, не може да разказва. „Затова и в днешния ден изчезва талантът да се разказват истории: хората нито предат, нито тъкат, вече не изработват бриколажи или гравюри, докато други ги слушат. Накратко: трябва да съществуват работа, ред и подчинение, за да просъществуват историите.” Бенямин не се ограничава в това: той казва, че разказването е не само изкуство, но и чест, и служба: „Разказвачът е някой, който знае и който може да даде съвет”. Но Бенямин живее във времена на стенания и ръмжене, не и на разкази. Неговият протагонист в „Носната кърпичка” капитан О. не чете вестници: „От тях не може да се научи нищо, понеже по своему се опитват да обяснят всичко.” Добре тогава, продължава философът, изкуството да се разказват истории не се ли състои в голяма степен до това да ги запазиш от обяснения… И тук скачаме от кораба на Бенямин, както скача героинята на „Носната кърпичка”, в следващата книга от тази рубрика…
Дъглас Рушков. „Шокът от настоящето. Когато всичко се случва сега”. Превод от английски Диана Николова. София: ИК „Виа Летера”, 2018. Цена 19 лв.
„Шокът от бъдещето” на Тофлър вече е шок от настоящето. Бъдещето, както беше заявил в интервю за нашия вестник Бауман, вече не съществува. Т.нар. „презентизъм” изисква да се справяме с бързо променящия се контекст в дигиталната вселена. Първият ефект от всичко това е разпадът на наратива: според Рушков, традиционната линейна история въздейства, като създава герой, с който можем да се оприличим, поставя го в опасност и накрая му позволява да открие изход от създадената ситуация. Джоузеф Кембъл нарича всичко това „героично пътуване” – и този тип разказ е много удачен за предаване на ценности и поуки на публиката. Както подсказва Рушков, ние бихме приложили в своя собствен живот всяко решение, което помага на героя да намери изход… В масовата култура, особено в сериалите, обаче започва да доминира другата възможност: днес сюжетът продължава да съществува, но няма надделяваща история – има толкова много истории, че е невъзможно да се стигне до финал, който да разреши всичко веднъж завинаги. Герой няма. Авторът цитира днешната икона Зейди Смит, според която работата на писателя вече не е „да ни казва кой как се чувства, а да ни обяснява как функционира светът”… Героят вече не е интересен. „Наративността е заместена от нещо, наподобяващо на пъзел, като се правят връзки и се разпознават обединяващи мотиви”. Описаното от Бенямин в „Носната кърпичка” преди 87 години е доведено до крайност. Дали и до край? Прочее, книгите на Бенямин и Рушков са далеч по-богати от разказаното тук. Те ми припомниха стари стихове на Боряна Кацарска, според които заглавието на книгата е „Без изход”, но вътре има още три пиеси… Не се ли казваше последната книга на Боряна тъкмо „Милост към езика”.