Ирен Филипова. “Сънище”. Благоевград: Арс, 2018
Един образ от стихосбирката на Ирен Филипова: В града на моето детство/ мек е хлябът/ картофите обикновени като юмруче… “Сънище” е много приглушена книга. Има изящни находки… и свой нервен нрав. Пестеливостта на изказа води не рядко към обострени финали на стихотворенията. Към цвете. Цвете като юмруче, може би.
Рада Панчовска. “Космически елегии”. София: Сонм, 2018. Цена 6 лв.
Горчива поезия. И кисела. Рада Панчовска приема нещата такива, каквито са. Понятен ми е, и още как, този преход: смирението да преминава в отвращение, отвращението да се смирява. Залогът е и космически, и на краен квартал. Бежанската вълна се насочва към друга планета. И въпреки всичко, изумлението на уморената и много наблюдателна Рада Панчовска не изчезва – то е живецът на нейните елегии. За тази книга тя получи наградата “Николай Кънчев”, първата й изобщо поетическа награда.
Ана Цанкова. “Археология на белезите”. София: Литературен кръг “Смисъл”, 2018. Цена 12 лв.
Решетки, клетка… – пряко или не, това се набива в съзнанието на читателя. Лирическият Аз е силен, той се освобождава чрез писане, чрез точност на изразяването, чрез отказ от украшения. Пред нас е жена, която изпитва много гневна болка, но е изобретателна – и както Людмила Миндова омаломощава пречупените кръстове, като ги дорисува до прозорци, така и Ана Цанкова преобразува света, като до една стена поставя още три – и мисли вече за покрив… Истина и работа, и концентрация, и усет за лично достойнство – това са белезите на нейната поезия.
Славе Гьоргьо Димоски. “Езиков триптих”. Превод от македонски Емилия Миразчийска. София: Scalino, 2018. Цена 10 лв.
Eзиковият трипгих на Димоски всъщност е серия от смътни фотографии, фиксиращи конкретни състояния на първичния бульон. В това число, бульон от базисни понятия. Кадър по кадър, бързото четене превръща небулозата във фантастичен филм. В него участват богове и герои. Адам и Ева, Каин, Александър… Човекът още го няма. Или ако съществува, той е смътна част от изглежда победена войска… Поетът внимателно изследва попиляването на света. Ако перифразирам, съставките на света още са неопитни със своите полови органи. Но размножението и поражението вероятно съвпадат. Книгата, разбира се, стои в центъра на най-болезнената тема на съвременната македонска литература – езика. Яйцето на езика. Какво ще се излюпи, всеки читател си решава сам.
Адам Надашди. Каква ще е градината ми? Превод от унгарски Николай П.Бойков. София: издателство за поезия “ДА”, 2018. Цена 14 лв.
Надашди (1947) е езиковед, почетен професор в един от будапещенските университети. Превел е “Хамлет” и “Божествена комедия” на унгарски. Автор на осем стихосбирки. Безспорно много голям поет, разказвач на мигове. “Достатъчно бях в траур, сега съм лекомислен.” “Но няма я, няма я радостта от бонбона, преди да отхапеш.” Между тези два полюса са нанесени онези фини нюанси, заради които Естерхази нарича Надашди голям любовен поет. Такъв е – изискан, доста откровен, топъл, волнодумен. Надяваме се да го видим наесен в София.
