Йордан Радичков. “Сибирски тетрадки”. София: издателство “Нике”, 2018. Цена 12 лв.
“Един циганин имаше няколко циганчета. Те бяха черни като дявола и мръсни като дявола. Веднъж циганчетата се втурнаха в една локва, почнаха да си играят и да се плакнат в нея и станаха по-черни от дявола и по-мръсни от дявола. Излезе старият циганин пред катуна, видя черните и мръсни деца в локвата и възкликна от умиление: „Лебеди мои!“. Това е един от най-знаменитите текстове на Йордан Радичков, знаем го всички. Къде обаче е неговата родина? Ще разберем, ако разтворим сибирските тетрадки на писателя – три тетрадки със записки, направени между август и октомври 1963 г., които полагат основите на “Неосветените дворове”. На онзи пътепис, който тласна този жанр не само у нас – става първата българска книга, издадена от “Галимар”, и най-куриозното, предизвиква Швеция да покани Радичков да напише такова изумително произведение и за самата нея (резултатът е “Малка северна сага”). В края на своето пътуване в Сибир Йордан Радичков тъгува, много тъгува за децата си в София: “Наред с бележките на мисълта би трябвало да се водят и бележки на стомаха. И на сърцето. Виждам моя син и моята дъщеря да развяват бялото знаме на очакването в крепостта на моя дом. Целувам ви, мои мили деца, лебеди мои, душата ми тича към вас! […] И моето отечество, лебед мой! Целувам нозете ти!” Тези страници изобщо не са били предназначени за публикация. Радичков признава, че северът е стреснал душата му – и в “Сибирски тетрадки” се съдържат неподправени свидетелства за това. Ще кажа големи думи, но наистина Радичков е последният гений, роден по нашите земи. През последните години от живота му винаги на публично място го виждах просълзен, припрян и леко объркан. Други аршини имаше той за нашия свят. За него човекът беше Полярна звезда, за него Родината беше лебед. Сам Бог хитруваше в думите му. Помните ли как през 2000 г. Йордан Радичков стана кръстник на 55 сирачета от Дома в с. Гаврил Геново, 55 малки лебеди. И защо, като гледам какво става около нас, ме обхваща свирепо настроение…
Иван Цанев. “Дневни щурчета”. Избрани творби. София: издателство “Пан”, 2019. Цена 5,90 лв.
Всичко е казано с името на поредицата, в която “Пан” поставя избраните творби на Иван Цанев: “Българска класика за деца”. В предговора си проф. Светлана Стойчева казва, че едва ли има по-добър майстор на междутекстовите връзки за деца от Цанев – едните осъществяват връзка с поезията му за възрастни чрез емоциите и поетиката, а другите са с класическата поезия за деца. Стойчева, страшно почтен анализатор, не пропуска да отбележи, че днешните автори за деца рядко познават традицията – и затова несъзнателно повтарят нейни клишета. Малко е да се каже, че творбите в “Дневни щурчета” са новаторски и виртуозно изградени – опитайте се да ги прочетете на глас, ще се смаете първо от звукописа. От обмислянето на всичко нужно за изтънчването на читателското удоволствие. За сложната мозайка на смеха, за немирния език, с който се представя една несравнима дарба.
