Мила Божана!
Или по-точно, мила Благовеста!
Защото твоята героиня Благовеста, макар и най-малко застъпена в романа (бел.ред. – “Завръщането на визона”, Пловдив: Жанет 45, 2019), си ти самата – и редом с колосалната енергия, която притежаваш, си описала самокритично и не най-приятните си черти. И трите ти, някак самотни героини, събрани отново от съдбата, си правят равносметка – и тя не е лесна нито в Рим, нито в Пловдив, нито в Родопите или Скандинавия.
Поуката от този роман за мен е една: работата ще ни спаси. На финала на античните драматургични произведения, когато всичко е така заплетено и няма разплитане, се появява Бог, deus ex maxina, и слага всичко по местата. В случая това е безпардонната, щедра, пряма, благодарна, шумна, припряна Благовеста – в случая тя ще намери изход за обърканата от толкова много любов, любов и любов Невена. Демек, ще й предложи работа. И Невена ще направи голямата крачка: от подарения от поредния любим (съпруг) визон, ще премине към създаването на елегантни дрехи на прилични цени за прилични жени. Ще я спаси работата за другите.
В това отношение си достойна дъщеря на незабравимата ни Вера Мутафчиева: работата лекува всичко. И само работата ще те изведе от нищото. И тогава сам ще си бъдеш бог.
И последно. Мислех, че на едно най-вътрешно свое ниво ще запомня романа с изречението Студът остана моят единствен обожател. Но ще го запомня с една дума: Взаимност. С взаимността, не точно емпатията, на която е способна Благовеста.
Щях да се подпиша с Любо или Ермес, напъдените от Невена мъже, но… поздрави!
P.S. И понеже пак ще попиташ: да, хареса ми…
