“Панорама”. Година XXXIX. Брой 1/ 2018. Тема: В началото бе преводът. Съставител Невена Панова. Цена 12 лв.
В началото бе преводът… Струва си да продължим със замените у Йоан, за да доловим още по-плътно логиката на тази книжка: Всичко чрез превода стана; и без превода не е станало нищо от това, което е станало. В превода беше живот и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана. Яви се преводач, изпратен от Бога. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше светлината, но свидетелства за светлината; това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек. Преводачът беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. “Панорама” помага да разпознаем и опознаем преводачите: “старите” – в лицето на Венцеслав Константинов и покойниците Александър Миланов, Любен Любенов и Нино Николов (интервюирани от Огнян Стамболиев), редом с Мария Петкова и Румяна Л. Станчева (от Eмил Басат), но и “младите” в лицето на участниците в магистърската програма “Преводач-редактор” в Софийския университет, както и в ателието по превод на Фондация “Елизабет Костова” и Преводаческия съюз (тук са и преподавателите им Амелия Личева, Дария Карапеткова, Мирела Иванова, Надежда Иванова, Теодора Цанкова, както и Александър Шурбанов, Ангел Игов, Зелма Каталан, Зорница Христова, Йордан Костурков, Кристофър Бъкстън, Манол Пейков, Мария Пипева, Сабина Павлова, Христо Стаменов). Всъщност, между най-добрите “млади” и “старите” сблъсък няма, защото те се интересуват от, нещо повече, уважават опита на предишните поколения, работили в условия без Google, без достъп до най-нови речници и справочници и дори, в случая с Кръстан Дянков, до пътувания в страната, чиято литература превеждат. Днешните млади, не и в този брой, надменно отхвърлят постиженията на колегите си, без да отчитат, че до съвсем скоро преводът беше под перфиден политически надзор. Пък и колкото повече преводачът не се смята за светлината, толкова повече свидетелства за светлината – особено в относително малка култура като нашата, основана на превода. Броят на “Панорама” се открива с дял “От древността до модерността: преводачи, учени, критици” – с текстове на Пол Валери, Найден Вълчев, Огнян Стамболиев, Иво Панов, Георги Гочев, Невена Панова, Антоанета Колева. Колко бих искал критическият потенциал на някои от тези научни статии да се разгърне в далеч по-кратки и всъщност журналистически текстове, годни не само за публика от други преводачи, не само за хабилитация. Но тогава идва нов неприятен въпрос: къде изобщо такива критики на превода могат да бъдат публикувани… Александър Миланов, който си отиде през 2006 г., председател на съюза между 1991 и 1995, казва за него в интервюто: “Радвам се, че оцеля при тези бури, че не се разцепи, както стана с Писателския съюз. Но мисля, че бурите и вихрите са за предпочитане пред оранжерийния завет. Съюзът е призван да се бори да осигури достойното съществуване на своите членове”. Тази книжка работи за преводаческото обновление, за обновление на светлината. И тълкуванието.
