Бях техен спътник по време на пълната им бакалавърска програма. След първата учебна година студентите по журналистика имат задължителна едномесечна лятна учебна практика. Август винаги е преломен – и през октомври обичайно второкурсниците се разделят на две групи: на победители и победени. Победителите знаят границите на медийните компромиси, които най-вероятно са направили, за да продължат да присъстват във видимия спектър на големите медии. Победените знаят какви компромиси не са направили (или са ги направили с угризения) – и повече или по-малко тайно се оттеглят, предимно към тресавищата на литературата. Преувеличавам, разбира се- Има обаче и трети случай: това са студентите, които не приемат правилата на играта, нито се опитват да ги саботират или да ги променят в движение. Те са нашето вдъхновение. Третият път е най-труден: това са студентите, които започват своя собствена медийна игра, в която един ден са победени, а друг ден са победители – но винаги са в съгласие в съвестта си. Казано накратко, правят своя медия. В моята преподавателска работа Нула 32 е вторият такъв случай.
В работата на Нула 32 аз виждам здрав социален гръбнак – Борислава Лозанова и Илия Димитров, заедно с Панайот Стефанов и другите автори не маскират страховете си с обяснението, че са независими. Те действително са независими, защото поемат реални рискове. Независими са, защото вземат страна. И защото стоят далеч от очевадно и самопонятно зависимите фигури и институции. Нека припомня, че Нула32 не получиха пловдивска награда, за която бяха единствените номинирани, именно защото изданието е напълно немислимо – институциите са свикнали да мислят, че някой седи зад нещо с някакъв мотив… Ситуацията обаче се е променила: Панайот (също носител на наградата „Васа Ганчева“, но през 2017), Илко, Борислава… стоят сами. Зад тях няма нищо. И пред тях няма нищо. Което парадоксално означава, че пред тях е всичко.
Нула32 не е лайфстайл хипстърия за отишлите на поклонение в Капана. Не е място на артаджиите. Нула32 обаче не е и място на надрусаните мрачни млади хора – надрусани и от самите себе си, и от невъзможния изход в културната безизходица. И тук то е нещо трето: жанрово доминиращият есеистичен подход предполага не само зрелост на вкуса, но и зрелост на цялостната културна нагласа. И още: Нула32 не се умилква около масата на големите, а сяда на нея, слуша другите – и поставя за разискване своите нови теми, произведени от темите на предишните поколения.
Панайот никак не е лесен за общуване. Илия – още повече. С Борислава съм се чувствал най-добре, защото вероятно тя е единственият екстраверт в компанията. Признавам, че съм бил подозрителен към Панайот поне наполовина на неговата подозрителност към самия мен и моите неизбежни компромиси в едно заварено още от 1957 г. медийно положение. Но се възхищавам на тяхната упоритост, защото Нула32 предпочете път сред класическата публичност, път сред хартията – избягвайки сладкопойните сирени на дигиталния свят, в който на практика всичко минава. Текстовете, които те пишат и публикуват, са „старомодни“ текстове. С тях те не ухажват модните звезди на културния подиум у нас, а влизат в дълбочина – и правят тази дълбочина ясна.
Нула32 наистина е за стил и култура. При това, много изискан визуален стил и стабилна култура, която не иска да стряска буржоата, а сама си е учител, сама си е ученик. Сама е образец за независимост. Може би само един учител имат тримата наши герои – и това е тяхната състудентка Владимира, която ни гледа от небето. Загубихме я нелепо на финала на първи курс, но тя ни гледа от всеки брой на това любимо пловдивско небе. Няма защо да се лъжем, разочарованията от Пловдив ЕСК 2019 догонват засега очарованията – и на общинско, и на фондационно равнище. На цялата инициатива им липсват хора като тези тримата и техните приятели – хем работливи, хем умни, хем да не лъжат.
Сигурен съм, че Васа Ганчева с удоволствие би поканила тези чудесни деца на обяд – хем да ги поизпита, хем да им се порадва, хем да ги нахрани, хем да се увери, че нейната културна мярка не е изчезнала през годините.
Би поканила и Дани Радичков, другият награден тази година, разбира се.
А аз просто ще им кажа сега: „Лебеди мои!“
–-
Бел.ред. На 23 април т.г., както писахме, фондация „Васа Ганчева“ присъди едноименната си годишна награда на Борислава Лозанова и Илия Димитров, редактори в пловдивското списание „Нула32“. (В следващ брой четете за приносите на Йордан Д.Радичков, удостоен със същата награда за 2018 г.)
