Кристиан Таков. „Кристали”. Художник Кирил Златков. София: Сиби, 2019. Цена 22 лв.
Това е трети том от поредицата на „Сиби” – след „Гражданско право. Правни научни изследвания” и „Истина и справедливост”, който съдържа публицистичното наследство на доц. Кристиан Таков (текстове от личния блог, публични обръщения, коментари за онлайн медии, интервюта, ранни публикации, спомените за значими правници). В „Кристали”, най-интимната от трите книги, са представени негови сентенции, фрагменти и фотографии. Изданието е реализирано с подкрепата на Министерството на културата, Висшия адвокатски съвет и фондация „Кристиан Таков”, както и на неговата майка, оперната певица Галя Йончева. То е разделено на четири основни дяла: „За правото, закона и съдебната система”, „За политиката, гражданското общество и протеста”, „За справедливостта, нормалността и държавността” и „За морала, разума и човешката природа”. На финала на книгата има факсимиле: „Мисълта за смъртта е постоянно с мен. Като че ли започвам да я преглъщам. Светът ще продължи и без мен. У любими хора ще останат дълбоки белези. Но общата картина няма да се промени.” Доц. Кристиан Таков си отиде на 51 г. на 11 юли 2017 г. Доколкото знам, за пръв път Софийският университет спусна черно знаме не за професор.
На 30 май т.г. народният представител Делян Пеевски отиде за трети път по време на този парламент на работа и заяви: „Мислиме да внесеме проект за свалянето на ДДС-то на хляба, защото това е голям проблем, на 5%, за лекарствата да помислиме и безплатни детски градини… и за книгите.” Питам се дали пред този казус Кристиан щеше да потвърди своята записка от 16 януари 2016 г.: „Никога не е късно дори и лошите на минат на добрата страна.” И в други случаи се сещам за тази книга, съгласявам се с нея или споря. Вечерта на 26 май, в нощта на изборите, си спомних други откъси от „Кристали”: „Писна ми от интелектуалстващи десни избиратели, на които бахарът им е в повече, сминдухът им е малко и все им е на езика „Ама мама как го правеше!” Мама я няма. Алтернативата е измършавяване. Не отслабване.” Това – надясно. Наляво: „Трогателно и жертвоготовно е да се работи за лявото от Париж или Ню Йорк. Тъй като е мъка да си далеч от идеала си, а аз не съм звяр, само подхвърлям идея за Москва, Екатеринбург, Донецк, Колима, Бобов дол, Своге и Владо Тричков. Може и от Лом.” Никога не можеш да влезеш в един и същи фрагмент. 2014 г., когато е написано това, е различна от 2019-а.
Въпреки всичко, Кристиан Таков беше хуманист: „Предлагам да обичаме и вярваме в хората, защото засега сериозна алтернатива не се е очертала. И да им помагаме да не ни разочароват. Да им помагаме, защото не можем да очакваме чудеса от хора, поставени в лоша система.” Не беше герой, защото не беше безгрешен. Свободата му мина през трупове на пазени тайни. Но той успя да върне убеждението на не един и двама млади хора, че цинизмът не е решение. Че загубената битка нито означава край на войната, нито е причина за преждевременна капитулация. Че в борбата със злото няма окончателен победител, но…
