Денис Малоуни. “Затворниците на Микеланджело”. Съставителство и превод от английски Цвета Софрониева. София: Фо, 2019. Цена 12 лв.
Книгата, осъществена с подкрепата на Американска фондация за България, излиза в Библиотека „Космоси” – поредица, подбрана и редактирана от Цвета Софрониева (на нея и Хосе Оливър е посветен цикълът “Пресичане на граници”.) И понеже библиотеката се казва “Космоси”, нека уточня, че Малоуни е мъничко по-скромен – и засвидетелства уважението си към близкия Север и Далечния изток на нашата планета. Срещата между тях урежда появата на цитатния му космос. Покрай големия американски поет Робърт Блай Малоуни се докосва до великия норвежец Олаф Хауге, който, знаем, е нежно вгледан в поезията на древните Япония и Китай… Гари Снайдър също има принос за копнежа на Малоуни по Изтока. Каква обаче е разликата между Хауге и Малоуни? Хауге ще ти налее ябълков сок, макар да знае, че предпочиташ вино. Малоуни ще ти налее направо виното. Ако искаш да четеш танка, ще я четеш. Ето: “Години, изминали/ в медитация, във вглъбеност,/ бродейки от учител на учител,/ в чистене на огледалото/ – хайде, счупи го!”. Сходен мотив има и в стихотворението, дало заглавието на книгата. Сигурно сте виждали в галерията на Академията във Флоренция могъщо недовършените затворници на Микеланджело: “Тези загорели, почернели,/ мускулести потни тела/ на работниците, пресъздадени от теб/ в каменоломните на Карара,/ които ломяха и дълбаеха/ с ръце мрамора,: все още опитват/ да се освободят.” Ако смеся сурово двете стихотворения, то досегът до изкуството за Малоуни ми заприличва на терапия, на освобождаване от огледалото, където творецът се втренчва в своя образ; учителите са терапевти… Северът и Изтокът, дори европейският Юг – всички далечни култури много помагат на Малоуни в задачата да намери космическо спокойствие за себе си, защото, по всичко изглежда, в родната Америка е мрачен, зимен, самотен, тайно отчаян мъж.
Юханес Анюру. “Ще се удавят в сълзите на майките си”. Превод от шведски Анелия Петрунова. София: Матком, 2019. Цена 11,90 лв.
40-годишният поет умее да държи нащрек и в своята белетристика: неговият роман изтрива, чак скъсва, не само разликата между реално и фикционално, но и между настояще и бъдеще, между местно и придошло, между насилие и самозащита… Романът е модернистко изстъпление в свят, в който утопичната за нас Швеция безпроблемно може да се превърне в антиутопия. Неслучайно книгата, освен от Корана, има и епиграф от нобелиста Хари Мартинсон: Какво се случи вкъщи,/ почти не се разбра./ Тъй бързо стана всичко, че сън бе може би. Това е и твърде литературен роман: защото терористката идва, според собствените й представи, от бъдещето и предоставя на млад писател своя собствен ръкопис. (А и доколко изобщо е терористка, след като застрелва своя другар, точно когато той трябва да екзекутира известен автор на комикси – и сега тя е в психиатрията…) Основен герой тук е клаустрофобичният език на свят, от който все по-малко разбираме. Смазващ, много раздразнителен език. Прочее, бащата на писателя е родом от Уганда.
