Димитрова, Белослава. „Месо и птици“. Редактор Ани Илков. Корица Rassim. София: Издателство за поезия ДА, 2019. Цена 12 лв.
Лирическият Аз на Белослава Димитрова е кукла. Красива кукла. Жестока кукла. Като куклите на Ханс Белмер – обезпокоени и обезпокоителни. Магическото притегляне към нейните стихотворения идва от неспособността на читателя да разпознае колко точно се припокриват биографичното свидетелство и поетическият образ, колко хапчета се побират/ и колко от ръката ми изпадат… Но идва и от себенедоверието, направо самоомразата на куклата. Инцидент в семейството е отворил шлюзовете на ужаса – и куклата се превръща в чудовище за самата себе си. Съвършено, достатъчно сексуализирано, за да намира утеха в самото себе си. Който знае що е то обсесивно-компулсивно разстройство и до каква самота води, няма нужда от много-много обяснения и оценки на тази, вече трета, книга на Белослава – и възможно най-чувствителната от трите. Тя регистрира ритмите на своята лудост, асистирана от семейните преживявания лудост, приближава се към себе си и се разделя със себе си. Брутална работа е „Месо и птици“. Като тест за бременност на достоверността. Като тест за наркотици на фикцията. Ето: Писах за страха си/ Писах за това което се/ случи в семейството ми/ болния ми брат/ зависимостта/ разпада на по-голямото/ и по-малкото/ Бях отчаяна години/ Бях създадена за утеха/ в края на 80-те/ Бях мъчение за себе си/ Страхувах се че ще умра/ Страхувах се че ще полудея/ Страхувах се че ще убия някого… Нататък стихотворението става още по-страховито, с още по-изплъзваща се от съзнанието динамика на агресията и автоагресията. Вярвам на всяка негова дума. И тук, и в другите текстове юношеският фашизъм да искаш да си съвършен се е отдръпнал от новите произведения на Бела – и сега ставаме свидетели на потребността й просто някак да продължи да живее, като начало – в искреността на думите си. Какво и дава право на Белослава да отнема от болката ни чрез тези стихотворения: дарбата, разбира се. Дарба, школувана от най-евтината терапия в София… От дебелата психиатърка… Автоагресията агресия ли е, поезия ли е, започнах да се питам след тази книга. Никакво самоутешение, никакво утешение, никакви лигавщини. И това е обновление за читателя.
„Аз I Остава“. Редактори и съставители Георги Гаврилов, Мария Куманова, Наталия Иванова. Художествено оформление Антонина Георгиева. София: SCRIBENS, 2019. Цена 40 лв.
Представянето на книгата за култовата бритпоп група беше на 30 август т.г. в „Маймунарника“. Определението „култова“ тук е на мястото си: надали друг феномен на популярната музика подкрепи вече не едно поколение в отказа му да порасне, за да не се опошли. Пред нас е не лишената от спазми история на „Остава“ и безусловната обич на феновете. Не фенове, а „красиви хора“, ако си спомним една от прочутите песни. Събраните в книгата отзиви осмислят защо музиката на „Остава“ предизвиква щастие, изгражда утопия… И защо двата часа на един концерт са чиста поезия. Прочее, книгата е съставена тъкмо от млади поети.
