DE PROFUNDIS, или при основанията на литературата. Юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова. Съставителство и редакция Яница Радева, Кристина Йорданова, Мария Огойска, Албена Раленкова. София: Департамент “Нова българистика”, НБУ/ Парадигма, 2018. Цена 15 лв.
“Ние твоите./ Твои приятели, твои любовници./ Ние – скапани сноби…// Ave, Emilia, ora pro nobis”, пише Георги Рупчев в своята “Емилия” (разбира се, Дворянова). А каква е нашата Емилия, на нейните приятели и на любовниците на творчеството й? Текстовете в юбилейния сборник са разпределени прецизно – при основанията на Емилия в словото (Георги Фотев, Мари Врина-Николов, Яница Радева, Кристина Йорданова, Пламен Антов, Морис Фадел), при основанията й в образа (Ангел В.Ангелов, Илвие Конедарева, Зорница Гъркова, Дьорд Сонди, Орлин Дворянов и Олег Гочев), при основанията в музиката (Нева Кръстева, Янош З.Ердейи, Амелия Личева и Биляна Борисова), при Явяванията (Калин Янакиев, Мария Огойска и Кръстьо Раленков), а самото му начало е поставено от Ани Колиър и Михаил Неделчев. В сборника има публикувани и два текста от вестник “Култура” – интервю с нея и думи за книгата й “Освен литературата”. Нескромно бихме прибавили към библиографията на Емилия Дворянова, в която нашият вестник заема завидно място, един пропуснат текст, публикуван през 2000 г. при нас – от рубриката “150 думи за Иван Вазов”, в който писателката съобщава, че прототипът на кака Гинка от “Под игото” всъщност е нейната пра-пра-баба от Сопот”. Ето как завършва колонката й: “(…) ако някой каже, че дядо Вазов е Патриарх на българския феминизъм, повярвайте му – ще свидетелствам. Иначе дядовците и тъй са ми достатъчно много – един в повече или по-малко – все ми е едно.” В този свят без святост – и, за пореден път, с много литературни дядовци (и младежи, които по модата се правят на дядовци), моли се за нас, Емилия.
“66 съвременни немски поети. Антология на Венцеслав Константинов.” Русе: издателство “Елиас Канети”, 2018
Откъде да почна – 628 страници от Германия, Австрия и Швейцария…. Може би оттам, че антологията е продължение на “Великите немски поети от XII до ХХ век”, издадена от Константинов през 2012 г. Или от това, че книгата започва с Рикарда Хух (1864-1947) и завършва с Алберт Остермайер (1967)? Или че на 27-годишна възраст през 1948 г. Дюренмат пише следното “инструктивно” стихотворение: Сред неумолимостта/ не изисквай неизпълнимото/ Спазвай правилата на играта// Не съди осъдените/ Ти си един от тях/ Не се намесвай/ вече си намесен// Бъди човечен, отдръпвай се/ Всеки е улучен от собствената си стрела/ Не можеш да предпазиш никого// Несправедливост няма/ има ужас/ Каквото ти се случва, това си ти/ Заслужил си го. Стихотворението се казва “Правила на играта”. Прочетох го в началото на октомври на летището във Франкфурт, докато очаквах да ме вземе приятел, който обича назидателно да казва: “В Германия има правила”. Четях Дюренмат, зашеметяващата нобелистка Нели Закс (някой да знае пази ли се кореспонденцията й с Димитър Дублев?), Грас… Около мен навсякъде китайци и араби.
