Инна Пелева. „Георги Марков: снимки с познати”. С., Кралица Маб, 2017 г. Заглавието е публицистично, но книгата е научно изследване, проведено с антропологична добросъвестност към детайлите и...
Тяло, рокля и липса
Галин Никифоров. „Тяло под роклята”. Сиела, С., 2018 „Тяло под роклята“ е седмият роман на Галин Никифоров за последните петнайсет години. И докато в началото пишеше бавно, по една книга през три...
Трите публики
Кирил Кадийски. „Бавен джаз. Експериментална поезия”. С., Нов Златорог, 2018 Кирил Кадийски присъства уж отдавна в настоящето на литературата ни, но всеки път по един амбивалентен начин. Той умее да...
Неразрешимостта на великолепието, наречено живот
Живеех в противоположното на трагедия,/ където неразрешимостта на великолепието,/ сполетява тези, които случаят е избрал. Когато прочетох книгата на Маргарита Серафимова „Неразрешимостта на...
Перото 2018
Тази година наградите, връчвани от Литературен клуб “Перото”, Национален център на книгата и НДК, в отделните категории получиха: – поезия: “Седем стихотворения (с) биографии” от Мирела...
Веселин Ханчев 2018
В 35-ото издание на националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора 2018, жури в състав Иво Рафаилов, Мария Донева и Марин Бодаков присъди Голямата награда...
Между ненаситно себелюбие и тиха саможертва
„Скитникът и неговата сестра“. Разказвачът Димитър Талев и художникът Борис Георгиев Димитър Талев има разказ “Скитникът и неговата сестра”. За пръв път той е публикуван във в. “Зора”...
Българската литература: отвъд световното в глобалното
Метафора Преди време започнах да пиша разказ, но така и не го довърших. Започваше приблизително така: Привечер. Млада жена стои пред прозореца на апартамента си на дванайсетия етаж. Градът се...
Спомени от мъката
Йорданка Белева. „Кедер”. Пловдив: Жанет 45, 2018 Сред сборниците с разкази, които направиха впечатление през 2018 година, се намира „Кедер“ от Йорданка Белева, вече утвърдена поетеса и писателка с...
Ах, този сюжет
Петър Крумов. Катафалка, два носорога. С., Колибри, 2017. Днешната българска проза има могъщ порок: съзнанието на главния герой. Всичко тече през него. Сюжетът и да тегли напред, то го връща назад...
